За втори пореден път в нашата рубрика ще ви срещнем с работата на режисьор, който има доста неравна творческа съдба. Христо Христов е познат на зрителите най-вече с филмите си „Бариерата“, „Иконостасът“ и „Една жена на 33“. И трите заглавия са намерили място в стотицата на  „Лачените обувки на българското кино“. Лентата му за Георги Димитров „Наковалня или чук“ му спечелва „Златна роза“ през 1972 г. и той е назначен за председател на Съюза на българските филмови дейци. Десет години по-късно обаче появата на скандалния „Една жена на 33“ става повод за неговото уволнение. Продукцията е заклеймена като пълна с антисоциалистически послания.

С приближаването на един от любимите ми празници 1 юни отново реших да си припомня някоя продукция от моето детство. „Деца играят вън“ е филм под режисурата на Иванка Гръбчева и по сценарий на Георги Данаилов. Премиерата му е през 1973 г. , но някак незаслужено остава в сянката на излезлите през този период „Таралежите се раждат без бодли“, „Изпити по никое време“ и „Войната на таралежите“.

Само на крачка сме от финала на “Лачените обувки на българското кино”, когато трябва да бъде посочен любимият филм на родните зрители. Един от фаворитите в крайната десетка безспорно е “Козият рог”. Както всички знаят, главните роли в легендарната лента на Методи Андонов се изпълняват от Катя Паскалева и Антон Горчев. Случайно попаднах и на една друга, не толкова известна продукция с двамата незабравими актьори.

„Някой пред вратата“ е драма от 1987 г. с режисьор Милен Николов, по сценарий на Веселина Цанкова и с оператор Димитър Лисичаров. Трябва да призная, че се спрях на този неизвестен досега за мен филм по една причина – сниман е във Варна. Стана ми изключително приятно и същевремено тъжно да гледам прекрасните кадри от града, в който съм прекарала по-голямата част от живота си и който никога вече няма да бъде същия. Снимките са правени не през туристическото лято, а на фона на истинска зима, когато няколкото сантиметра сняг не бяха причина за бедствено положение. Истинска наслада за сетивата са и сцените, заснети на пустия градски плаж под звуците на бурното зимно море.

Иван Ничев е един от малкото ветерани в родното кино, които успешно попълват филмографията си и след 1989 г. И не само това, миналата година последният му филм „Пътят към Коста дел Маресме“ („Българска рапсодия“) беше българското предложение за „Оскар“. Мненията за последните му продукции обаче са доста противоречиви и аз лично също предпочитам „стария“ му период, затова в поредното издание на „8 мм“ ще се срещнем с една от дисидентските му ленти – „Бал на самотните“.

“Брачни шеги” е комедия, чиято премиера е в превратната 1989 г. В нея вече ясно си личи упадъкът на т. нар. социалистически морал и маските на лицемерното благоприличие са свалени. Филмът е построен на колажен принцип и съдържа шест отделни новели като общата нишка  са беседите за брака и семейството на проф. Стефан Стефанов (Георги Калоянчев), излъчвани в телевизионно предаване.
Идеята на сегментите е сходна – разкриват се горчивите истини за състоянието на “най-малката клетка на обществото” и въпреки хумора, с който са поднесени, сякаш вече ни подготвят за предстоящия тотален разпад на семейните ценности. Режисьорите в проекта са петима – Иванка Гръбчева, Дочо Боджаков, Ивайло Джамбазов, Иван Андонов, Георги Стоянов.

Подобно на криминалните романи, и родните филми в този жанр не се срещат особено често. От старите ленти си спомням “Инспекторът и нощта”, някои екранизации по Павел Вежинов, “Не знам, не чух, не видях”, както и няколко сериала. Останах приятно изненадана, когато попаднах на заглавието “Човек на паважа”, още повече, че главната роля в него се изпълнява от Тодор Колев. Мислех, че съм видяла всички филми с негово участие, но се оказва, че имам още да наваксвам. Друго, което пробуди любопитството ми е, че режисьор на кримката е Хачо Бояджиев, който за този проект е напуснал комфортната си зона на мюзикълите и новогодишните телевизионни програми. Сценарият е дело на Любен Станев, като в основата лежи действителен случай, описан в книгата на Петко Здравков “Изповеди на стария прокурор”. По неговото произведение “Един прокурор разказва” пък е създадена легендарната продукция на Георги Дюлгеров “Авантаж”.

Къде се крие щастието? В какво се измерва? Постижимо ли е изобщо? Това са едни от най-често задаваните въпроси, наред с тези за смисъла на живота и яйцето и кокошката. Отговори на вечните питания се опитват да намерят и авторите на българския игрален филм “100 тона щастие”. Комичната алегория с елементи на абсурд е дело на режисьора Петър Василев-Милевин (добре познат на зрителите с “Баш майсторът”, “Маневри на петия етаж”, “Специалист по всичко”, “Кит”, “Два диоптъра далекогледство”) и сценариста Мирон Иванов. Премиерата е през 1978 г.

Криминалната драма „Не знам, не чух, не видях“ не попада изцяло в категорията на филмите, които не са успели да добият популярност. Но покрай две трагични случки от последните седмици ми се стори подходящо да си я припомним. Няма да се впускам в подробности за самите инциденти, защото вече са описани в медиите. Това обаче, което ми направи впечатление, бяха коментарите в какви егоисти сме се превърнали и как не се трогваме от нищо, което не ни засяга пряко. По тази причина неволно се сетих за този филм, чиято премиера е през 1984 г. Други времена, друг строй, друга ценностна система – само че събитията и реакциите на хората са си все същите. Неслучайно един от основните принципи в разследванията на легендарната мис Марпъл от романите на Агата Кристи е, че човешката природа навсякъде е еднаква.

“Разводи, разводи” е комедия от “граничната” 1989 г. и подобно на “Брачни шеги” (който вече сме представяли в рубриката), разобличава  лицемерния морал, който бива налаган години наред и предсказва бъдещия колапс на семейните ценности. Филмът представлява пъзел от няколко новели, които показват различни гледни точки към мотивите за раздяла. При едни от героите са чисто прагматични, при други става въпрос за банално отегчение от брака, а при трети се намесва и най-често срещаната причина – изневярата.  Но независимо какъв е бил моторът, задвижил развода, всички истории са представени със завидно чувство за хумор и ни карат да се усмихваме, въпреки горчивината на тематиката. Режисьорите в проекта са шестима – Георги Стоев, Иванка Гръбчева, Веселин Бранев, Ивайло Джамбазов, Коста Биков и Рангел Вълчанов.