Един от най-големите хитове на Depeche Mode се казва „Enjoy the silence“ и точно тази песен се въртеше през цялото време в главата ми, докато гледах филма „Тихият беглец“. Въпреки че комедията е от 1972 г., с изненада откриваме, че стресът и шумът са тормозели и тогавашните градски хора. Гошо Калимански (Константин Коцев) е касиер-отличник в столично учреждение. Но уличният шум, долитащ през отворения прозорец, тракането на пишещите машини в канцеларията, разговорите на колегите, правят живота му непоносим. Неговата мечта е да живее в пълна тишина. Дори новото жилище не му носи радост, защото още първата вечер е събуден от скандал между ревнивите съседи – семейство Белопитови. От другата страна комшиите правят щур купон, а за капак отдолу долитат звуците на пиано.

В последно време единствените филми, които гледам, са стари български комедии, които по някакви причини не са добили особена популярност. След „Приятели за вечеря“, „Зона Б-2“ и „Тихият беглец“, поредното ми откритие е „Ако можеш, забрави“. За разлика от предишните три, които бих определила като приятни, сегашното ми предложение е истинска перла в короната на родното комедийно кино. Не съм се смяла така, откакто гледах за първи път „Опасен чар“, „Двойникът“ и „Оркестър без име“. Филмът е от 1988 г., а режисьор е неизвестният за мен Николай Босилков. Сценарият на Илия Костов, който в последните 20 години работи предимно като режисьор („Трака-трак“, „Асистентът“, „Време за жени“), е истинско попадение. В лентата няма звездни актьори, може би единствените по-познати имена са на Иван Григоров и София Кузева, която през същата година става известна с участието си във „Вчера“.

„Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо.
Аз без тебе не мога да сещам на водата прохладния вкус.
Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб.
Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб.“

Така започва една от най-популярните родни балади от 80-те – „Скъпа моя, скъпи мой“. Песента е композирана от Митко Щерев и е в изпълнение на Милица Божинова и Илия Ангелов. Колко обаче от вас си спомнят, че това всъщност е мелодия от едноименния филм на режисьора Едуард Захариев. Премиерата му е на 3 февруари 1986 г. и се сещам, че тогава родителите ми чакаха на опашка, за да се снабдят с билети. Около лентата се вдигна много шум, защото в нея участваха тийнейджърските идоли от този период братя Аргирови, както и футболистът от „Левски“ Божидар Искренов – Гибона.

Въпреки че жанрово българските филми са трудно определими, „Приземяване“ се води семейна драма. Екипът е изцяло дамски – режисьор Румяна Петкова, сценарист Невелина Попова и оператор Светлана Ганева, но лентата е далеч от мелодраматизма. Премиерата е през 1987 г. Години по-късно същият тим работи и по „Другият, наш възможен живот“, който след много време отново събра на екран Ваня Цветкова и Иван Иванов.

Ако никога не сте чували името на Людмил Кирков, изводите са два – или сте родени след 1989 г., или не сте от България. Освен, че е режисьор на един от най-популярните родни филми за всички времена – „Оркестър без име“, едва ли има друг кинотворец у нас (като изключим Иван Андонов), чиято творческа биография да се състои само от хитове. Достатъчно е да си припомним – „Шведски крале“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Не знам, не чух, не видях“. Разбира се при количеството филми, което се е произвеждало по време на социализма, дори и най-добрите режисьори имат продукции, минали незабелязано.

Ако попитате тийнейджърките от началото на 80-те кой български актьор е присъствал най-често в сънищата им, сигурна съм, че отговорът ще е само един – Иван Иванов. Ролите му в легендарните „Всичко е любов“, „Лавина“ и „Комбина“ го превръщат във всенароден любимец и режисьорите се надпреварват да го канят в бъдещите си проекти. Един не толкова популярен филм с негово участие е „Романтична история“. Режисьор на драмата е Милен Николов, а сценарист Александър Томов. Премиерата е през 1985-а. През същата година на телевизионния екран дебютира и сериалът „Нощем с белите коне“ по едноименния роман на Павел Вежинов. В него Иван Иванов е в ролята на Сашо – племенникът на акад. Урумов.

Мислех, че съм изгледала всички филми, в които се е снимал Георги Парцалев и се изненадах особено приятно, когато открих непознато за мен заглавие – „Роялът“. Комедията на режисьора Борислав Пунчев е от 1979 г. и в нея участва цяло актьорско съзвездие – Георги Калоянчев, Константин Коцев, Наум Шопов, Велко Кънев и др. Сценарият е на Никола Русев, а оператор е Георги Матеев.

Тези дни отново реших да си припомня любимия ми български филм, създаден в последните 15-20 години – „Подслон“. И съвсем неочаквано, докато избирах каква лента да ви представя в рубриката „8 милиметра“, попаднах на продукция със сходна тематика. „Къде живееш?“ е драма от 1983 г. на режисьора Генчо Генчев по сценарий на Атанас Ценев. Оператор е Борис Янакиев. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев.

Неотдавна БНТ започна предаването „Лачените обувки на българското кино“. В него по случай 100-годишния юбилей на седмото изкуство у нас, зрителите трябва да изберат любимия си филм. В първото издание бяха представени 100-те най-популярни родни заглавия според предварителния вот. Въпреки че повечето от фаворитите ми са се класирали в стотицата, все пак имам и няколко любими ленти, които не са успели да съберат достатъчно гласове. Една от тях е „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов. Създадена по разказа на Георги Мишев „Понесени по вихъра“, премиерата й е на 28 август 1976 г. Това е първата съвместна работа на Иван Андонов и Георги Мишев, като най-известен от общите им проекти става „Дами канят“ от 1980 г.

За трудната творческа съдба на режисьора Иван Терзиев, който през 2014-та навърши 80 години, разбрах едва наскоро. И в това няма нищо чудно, защото съм била само на три, когато престава да снима игрални продукции. Краят на режисьорската му кариера не е някакъв артистичен каприз. До това радикално решение се стига, след като проектът „Селцето“ (1978) по сценарий на Константин Павлов, не успява да премине през ситото на тогавашната цензура. Освен скандалната лента, която засяга неудобната по онова време тема за колективизацията, Иван Терзиев има във филмографията си още три заглавия – „Господин Никой“, „Мъже без работа“ и „Силна вода“.