Едва ли има някой, който да не е чувал за шведската фика и датската хюга, след като дори и 70-годишната ми майка вече ги споменава, прочела за тях в скандинавските криминални романи, по които се запали покрай мен. Но докато датският вариант за щастие все още ми убягва – някак не мога да почувствам радост в душата – лежаща на дивана, увита в одеяло с ресни и със запалени наоколо свещи, то шведската концепция веднага ми легна на сърцето.
About Me
Зорница. За повечето е красиво име, но винаги съм смятала, че не ми отива. Над 40. Понякога журналист, а също и неосъществен антрополог. Нищо скандинавско не ми е чуждо. Wannabe театрал, умерен авантюрист - пътешественик, ходещ по концерти ентусиаст, човек с ексцентричен филмов вкус и страстен читател. Природата ме обърква, градът е моето място. Не мога да отгледам дори кактус, но обичам жаби и зайци. И ако ви вълнува въпросът - къде отиват патиците от Сентрал парк, когато езерото замръзне през зимата, значи сме на една вълна.
