Понеже съвсем неочаквано ми се отвори възможност отново да посетя Лондон, тези дни изгледах впечатляващо количество филми и сериали, където този космополитен град е не просто декор, а един от главните действащи герои. Няма какво да се лъжем – тези продукции не биха били същите, ако се случваха на друга географска ширина. Както и повечето градове, Лондон на кино изглежда далеч по-привлекателен и пъстър, отколкото е в действителност. Но съществуват и местенца, които на живо притежават същия този неповторим чар, който струи от екрана.

За почитателите на Агата Кристи името на Славонски брод вероятно не е непознато. Тъй като и аз съм от тях, веднага ми звънна камбанката, че това е една от дестинациите, свързани с убийството в Ориент Експрес. Малко преди гарата, където е трябвало да бъде инсценирано бягството на предполагаемия престъпник, влакът затъва в пряспа и планът се проваля.

В амплоато си на средностатистически турист обикновено първото ми посещение в дадена държава е в нейната столица. С Хърватска случаят обаче е малко по-различен. Обиколих почти цялото крайбрежие и голяма част от вътрешността, преди да се озова в Загреб. Доста неща бях чувала за хърватския главен град в аванс и си представях нещо като Виена, но с една идея по-провинциално. Дали се оправдаха очакванията ми ще питате навярно? И както често се случва, истината е винаги някъде по средата.

След като преди време посетих Пещерата на дракона на Палма де Майорка, мислех, че съм приключила туристическата си кариера като спелеолог. Колкото и да са привлекателни пещерите, не се чувствам комфортно в затворени, влажни пространства с ограничен въздух. Но за кой ли път максимата, че животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове, се оказа вярна. И ето ме на път към най-голямата пещера в Словения – Постойна.

Винаги съм се определяла като градски човек. Но не от онзи префърцунен тип, който презрително свива устни за щяло и нещяло и громи селяните при всеки възможен случай. По-скоро съм мързелива и обичам уюта, който ми предлагат градовете. Не знам дали е от възрастта, но все по-често се улавям, че започвам да изпитвам удоволствие и сред природата.

В единствената книга на Паулу Коелю, която съм прочела – “Вероника решава да умре”, главната героиня преди да направи опит за самоубийство, пише възмутено писмо до редакцията на лъскаво френско списание, което е публикувало статия, започваща с въпроса “Къде се намира Словения?”. Тъй като действието се развива през 90-те – няколко години след като бившата югославска република получава независимост, не е никак учудващо, че хората в западна посока все още имат колебания относно младата държава. В днешно време обаче съм сигурнa, че малцина ще поставят подобно питане. Словения е една от държавите, за които оправдания от типа ние сме малка страна просто не съществуват. В която и област да надникнеш (от спорта през музиката и театъра, та чак до философията), ще се натъкнеш на техен представител – “Лайбах”, Тина Мазе, Славой Жижек, Петар Превц, Йерней Лоренци.