“Приземяване”
Въпреки че жанрово българските филми са трудно определими, „Приземяване“ се води семейна драма. Екипът е изцяло дамски – режисьор Румяна Петкова, сценарист Невелина Попова и оператор Светлана Ганева, но лентата е далеч от мелодраматизма. Премиерата е през 1987 г. Години по-късно същият тим работи и по „Другият, наш възможен живот“, който след много време отново събра на екран Ваня Цветкова и Иван Иванов.
Изоставен силоз, безпомощен вик, шум от криле на птици. Още началният кадър ни оставя тягостно усещане и ни подготвя за това, което предстои да се случи. Като абсолютен антипод се явява следващата сцена, в която млада жена си слага освежаваща маска на лицето и почва да прави модерната по това време аеробика. Това е Христина (Пламена Гетова), която на пръв поглед има всичко – престижна работа, семейство и любовник-интелектуалец. Погълнати от забързаното ежедневие, героите са се отчуждили един от друг и нямат време да се огледат какво се случва около тях. Съдбата на осемгодишния Мишо ми е добре позната, тогава хлапетата на вечно заетите родители се гледаха сами.
Един трагичен инцидент, при който загива съседско дете преобръща подредения свят на Христина. В нощта когато Румен не се прибира, Мишо и приятелите му Заро и Ники скриват какво се е случило. Единствен съпругът на главната героиня Иван (Ивайло Христов) подозира, че синът му знае нещо и въпреки протестите на половинката си, разнищва историята. Целият блок настръхва срещу децата, които сякаш не осъзнават какво са направили. Но за мен далеч по-странна е реакцията на Христина, която прие твърде спокойно смъртта на съседското дете и се тревожеше единствено за чувствата на Мишо. Озадачава ме, че автор на детски книги не може да изпита емпатия и се притеснява единствено дали ще бъдат съдени. Дори не събира смелост да отиде на погребението, а гледа вкъщи собственото си интервю по телевизията. И въпреки че накрая достига до някакъв катарзис, не можах да й повярвам, че разкаянието й е истинско.
В останалите роли можем да видим Васил Михайлов, Детелина Лазарова, Георги Кишкилов, Маргарита Кондова, Андрей Андреев. Във филма се появяват Георги Мамалев и Стилист Капанов, които играят себе си.
18 октомври 2014 г., 8 милиметра, “Формално”





Зорница. За повечето е красиво име, но винаги съм смятала, че не ми отива. Над 40. Понякога журналист, а също и неосъществен антрополог. Нищо скандинавско не ми е чуждо. Wannabe театрал, умерен авантюрист - пътешественик, ходещ по концерти ентусиаст, човек с ексцентричен филмов вкус и страстен читател. Природата ме обърква, градът е моето място. Не мога да отгледам дори кактус, но обичам жаби и зайци. И ако ви вълнува въпросът - къде отиват патиците от Сентрал парк, когато езерото замръзне през зимата, значи сме на една вълна.
Leave a Comment