След участието си в един от най-емблематичните български филми за всички времена – „Вчера“, Христо Шопов и София Кузева за една нощ се събуждат звезди. Популярността им като Иван и Дана е толкова голяма, че следващите ленти, в които участват, минават някак незабелязано. Освен в „Разводи, разводи“, който представихме миналия път, двамата си партнират и в драмата на режисьора Александър Раковски – „Очите плачат различно“. В основата на сценария е едноименният роман на Боян Биолчев, а премиерата е през 1989 г.

Неведнъж съм казвала, че обичам да гледам стари филми, снимани във Варна. Не знам дали е пристъп на носталгия, но се чувствам някак уютно, припомняйки си града такъв, какъвто го знам от моето детство. По тази причина този път се спрях на неизвестната за мен лента “10 дни неплатени”.
Режисьор на филма е Януш Вазов, сценарист Тодор Монов, а премиерата е на 16 юни 1972 г.

Един от най-ярките творчески тандеми в българското кино безспорно е Рангел Вълчанов – Валери Петров. В края на 50-те и началото на 60-те  двамата създават легендарни продукции като “На малкия остров” и “Слънцето и сянката”, като след това всеки поема по свой собствен кино коловоз. И така до 1978 г., когато се завръщат отново в екип като режисьор и сценарист, този път на “С любов и нежност”.

Преди няколко дни беше рожденият ден на Петя Дубарова – морското момиче, което остана завинаги на 17. Годишнината беше пространно отразена в медиите и социалните мрежи, което ми даде повод да си припомня филма “Трампа”, в който младата поетеса грее в епизодична, но запомняща се роля.
Една от любимите ми ленти на режисьора Георги Дюлгеров е създадена по произведенията на Ивайло Петров – “Три срещи” и “Объркани записки” и в първоначалния сценарий появата на Петя не е предвидена. Идеята на Дюлгеров била да включи момичета, които пишат стихове. Но след като се среща с талантливата 16-годишна поетеса, с която споделят едно и също родно място – Бургас, той решава да създаде този действителен образ.

Филмът “Защитете дребните животни” ми стана симпатичен по няколко причини. Младите Венцислав Кисьов и Филип Трифонов в главните роли, песента на Васил Найденов “Всичко ми е наред” (която е основният рефрен в лентата), копнежът по Финландия на един от героите и камео участията на Стефан Данаилов и братя Аргирови.

Отмина и още един 15 септември. Къде с вълнение, къде с досада, учениците започнаха новата учебна година. Доста вода изтече от времето, когато за последен път прекрачих прага на школото. Не мога да кажа, че тези години ми липсват, но пък си имам традиция на 15-ти винаги да гледам български филм с училищна тематика. Този път се спрях на “Бягай… обичам те”, лента, която умишлено пропусках дълго време, защото съм чела едноименната книга на Кирил Топалов.

Познавам Малина Петрова предимно като режисьор на документални филми, като сред най-известните са “Приключено по давност”, “Балкански уроци по история”, “Сърцето умира последно”, “Пантеон”. Случайно попаднах на нейна игрална лента от 1983 година. “Синът на Мария” е по сценарий на Светослав Мичев, а оператор е Пламен Хинков.

Иван Павлов е интересно явление в българското кино. За разлика от повечето си колеги от същото поколение, филмографията му е доста разредена, дори бихме могли да я определим като бутикова. Гледала съм единствено лентите “Всичко от нула” (1996) и “Съдбата като плъх” (2001), с които определено се разминахме. Не отричам високата естетика, която проповядва, и изтънченият филмов език, който не се среща често в родните продукции, но подобен затворен тип кино не ми е по вкуса. Чела съм за дебюта му “Масово чудо” (1981) по сценарий на Константин Павлов, който не се е харесал на тогавашните управници и е бил пуснат на екран чисто формално. Затова с интерес посегнах към втория му игрален проект – “Черно-бяло”, имащ не по-малко драматична съдба. Сценаристът Владимир Ганев бяга в САЩ през 80-те и остава в забранителния списък до 1992 г.

За това издание на рубриката „8 мм“ бях набелязала друго заглавие, но докато го търсех из youtube, попаднах на филма „Баща“. Вниманието ми първоначално беше привлечено от името на Георги Георгиев – Гец, актьор, чието внушително киноприсъствие изключително харесвам. В добавка видях, че в лентата си партнира със сина си Иван Георгиев – Гец, който за жалост също ни напусна неотдавна. Сценарият и режисурата са на Детелин Бенчев, познат от продукцията „Любовна терапия“, за която писахме още в началото на рубриката.
Премиерата на филма е на 13 февруари 1989 г. и в сюжета вече се усещат повеи от вятъра на промяната, който се задава. Въпреки това обаче историята се върти около общочовешки проблеми, които донякъде са валидни и днес – балканския култ към детето (независимо на каква възраст е) и шуробаджанащината на всички нива в обществения живот.

Преди да започна да водя рубриката “8 мм”, и аз като мнозинството познавах Катерина Евро като актриса единствено от незабравимата творба на Людмил Кирков “Оркестър без име”. Когато обаче се зарових по-дълбоко в българската кинематография, открих още няколко заглавия с нейно участие, като две от тях вече сме представяли – “Зона Б-2” и “Брачни шеги”. Но докато във въпросните ленти ролите й са по-скоро епизодични, във филма, за който ще разкажа сега, тя е централният персонаж.