Въпреки появата на доста филмови фестивали през годините, Burgas International Film Festival си остава моя слабост, макар че се провежда в града, който се явява най-голям конкурент на Варна в културно и всякакво друго отношение. Но място за ревност и местен патриотизъм няма, когато става дума за качествен продукт, който си има особен чар. Вече за осми пореден път организаторите Емил Ованесов, Антония Цинова и Веселин Геренов имат смелостта да покажат продукции, които не се харчат особено в мултиплексите. Тази година прожекторите са насочени към режисьорите дебютанти и почти цялата пълнометражна селекция е съставена от заглавия на автори, които ще диктуват бъдещата филмова мода.

Един от родните кинофестивали, които следя с особен интерес, е Burgas International Film Festival. Освен че се провежда в родния ми (по документи) град, селекцията му е винаги безкомпромисна и съм сигурна, че докато гледате, изобщо няма да хрупате пуканки или да си разцъквате телефона. Защото това е киното в най-чистата му форма, което ще задържи вниманието ви за много повече от няколко минути. Трябва да се отбележи, че тази година форумът ще се проведе за седми пореден път. Както всички знаем, първите седем години са изключително важни и като хвърлим поглед върху програмата, ще разберем, че организаторите Емил Ованесов, Антония Цинова и Веселин Геренов са се справили отлично и могат да изнесат на гърба си не само един бурен пубертет, но и да стигнат до вековен юбилей.

Въпреки че досега не съм успяла да присъствам физически на нито едно от изданията на Burgas International Film Festival, имам особен сантимент към този форум. Започнал първоначално с идеята да представя продукции от Черноморския регион, за няколко години географията му се разшири значително и това лято стига до Колумбия и Индия. Освен наградени заглавия от “Берлинале”, Венеция, Ротердам, в селекцията има и претендент за “Оскар”.

Райе, шик и фрийк са трите думи, които ми идват наум, когато чуя името на Жан-Пол Готие. Той е любимият ми дизайнер, наред с Вивиън Уестууд и Рей Кавакубо. И как няма да не е така, когато в душата си носи същата доза пънк, подобно на двете дами. Достатъчно е да си припомните тениската на британската група “Крас”, която Готие украси с диаманти специално за Дейвид Бекъм. А благодарение на него в гардероба ми обитават дрехи с всевъзможни райета.

Според официалните документи съм бургазлийка. Въпреки че никога не съм живяла в този град извън пределите на родилния дом, вероятно пъпната ми връв е останала някъде там и все още ме кара да се чувствам свързана. Не знам дали това е причината, поради която още с първото си издание през 2016 г. Международният филмов фестивал в Бургас (BIFF) привлече вниманието ми и вече за пети пореден път ви убеждавам, че не бива да го пропускате. В тази особена година, когато почти всички големи културни събития са застопорени на пауза и изчакват по-добри епидемични времена, си е истинско геройство да успееш да направиш фестивал, и то в редовния си термин.

Анди Уорхол е безспорно един от най-разпознаваемите артисти на 20-ти век и дори да нямате много допирни точки с модерното изкуство, все някога сте се сблъсквали поне с неговата мултиплицирана Мерилин Монро. За първи от 20 години лондонската галерия “Тейт модърн” ще организира голяма изложба, посветена на “бащата на попарта”. В ретроспективата ще бъдат включени над 100 творби от забележителната му кариера, като наред с емблематичните картини с бутилки от “Кока-Кола” и Мерилин, ще се наблегне на повтарящи се теми около желанието, идентичността и вярата, които произтичат от биографията на Уорхол.

Ако сте любопитни какво излиза от съчетанието на театър с наука, се налага да се срещнете със симпатичните герои – ученият Джон Иванов (в ролята е астрофизикът д-р Владимир Божилов) и телевизионният водещ Денеш Наги (изигран от режисьора Димитър Узунов), и тяхната дискусия за бъдещето на човечеството. Представлението “Дългият път към звездите” на италианския режисьор Андреа Брунело се завръща на софийска сцена след половин земно завъртане около Слънцето. Датата е 3 декември, часът – 19, а мястото – зала “Славейков” на Френския институт.

Съществуват безброй мотиви, за да желаете да посетите Оксфорд. Аз обаче ще ви дам една причина, за която вероятно няма да се сетите от първия път – подсказката е Нидерландия. Какво може да свързва ниската земя и стария английски университетски град – картини, разбира се. И то не на кого да е, а на най-познатото име в света на старите холандски майстори – Рембранд.

Когато преди няколко години разбрах за пилотното издание на Международния филмов фестивал в Бургас (BIFF), веднага получи от мен едно голямо “да”. Главната причина беше, че винаги съм симпатизирала на събития, които залагат на определена концепция, а не просто събират някакви творби на килограм. И адмирациите ми не са се оказали напразни – форумът тази година ще се проведе за четвърти пореден път. Седмото изкуство ще акостира на бургаска територия в дните от 19 до 25 юли, като домакини отново ще бъдат открита сцена “Охлюва”, културен център “Морско казино” и комплекс “Аква Калиде”.

Международната мрежа за професионалисти в сферата на драматургията и театъра „The Fence“ организира своята редовна среща между 5 и 9 юни в София. Организацията има над 250 членове от 55 държави.