Мислех, че съм изгледала всички филми, в които се е снимал Георги Парцалев и се изненадах особено приятно, когато открих непознато за мен заглавие – „Роялът“. Комедията на режисьора Борислав Пунчев е от 1979 г. и в нея участва цяло актьорско съзвездие – Георги Калоянчев, Константин Коцев, Наум Шопов, Велко Кънев и др. Сценарият е на Никола Русев, а оператор е Георги Матеев.

Тези дни отново реших да си припомня любимия ми български филм, създаден в последните 15-20 години – „Подслон“. И съвсем неочаквано, докато избирах каква лента да ви представя в рубриката „8 милиметра“, попаднах на продукция със сходна тематика. „Къде живееш?“ е драма от 1983 г. на режисьора Генчо Генчев по сценарий на Атанас Ценев. Оператор е Борис Янакиев. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев.

Неотдавна БНТ започна предаването „Лачените обувки на българското кино“. В него по случай 100-годишния юбилей на седмото изкуство у нас, зрителите трябва да изберат любимия си филм. В първото издание бяха представени 100-те най-популярни родни заглавия според предварителния вот. Въпреки че повечето от фаворитите ми са се класирали в стотицата, все пак имам и няколко любими ленти, които не са успели да съберат достатъчно гласове. Една от тях е „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов. Създадена по разказа на Георги Мишев „Понесени по вихъра“, премиерата й е на 28 август 1976 г. Това е първата съвместна работа на Иван Андонов и Георги Мишев, като най-известен от общите им проекти става „Дами канят“ от 1980 г.

За трудната творческа съдба на режисьора Иван Терзиев, който през 2014-та навърши 80 години, разбрах едва наскоро. И в това няма нищо чудно, защото съм била само на три, когато престава да снима игрални продукции. Краят на режисьорската му кариера не е някакъв артистичен каприз. До това радикално решение се стига, след като проектът „Селцето“ (1978) по сценарий на Константин Павлов, не успява да премине през ситото на тогавашната цензура. Освен скандалната лента, която засяга неудобната по онова време тема за колективизацията, Иван Терзиев има във филмографията си още три заглавия – „Господин Никой“, „Мъже без работа“ и „Силна вода“.

За втори пореден път в нашата рубрика ще ви срещнем с работата на режисьор, който има доста неравна творческа съдба. Христо Христов е познат на зрителите най-вече с филмите си „Бариерата“, „Иконостасът“ и „Една жена на 33“. И трите заглавия са намерили място в стотицата на  „Лачените обувки на българското кино“. Лентата му за Георги Димитров „Наковалня или чук“ му спечелва „Златна роза“ през 1972 г. и той е назначен за председател на Съюза на българските филмови дейци. Десет години по-късно обаче появата на скандалния „Една жена на 33“ става повод за неговото уволнение. Продукцията е заклеймена като пълна с антисоциалистически послания.

С приближаването на един от любимите ми празници 1 юни отново реших да си припомня някоя продукция от моето детство. „Деца играят вън“ е филм под режисурата на Иванка Гръбчева и по сценарий на Георги Данаилов. Премиерата му е през 1973 г. , но някак незаслужено остава в сянката на излезлите през този период „Таралежите се раждат без бодли“, „Изпити по никое време“ и „Войната на таралежите“.

Само на крачка сме от финала на “Лачените обувки на българското кино”, когато трябва да бъде посочен любимият филм на родните зрители. Един от фаворитите в крайната десетка безспорно е “Козият рог”. Както всички знаят, главните роли в легендарната лента на Методи Андонов се изпълняват от Катя Паскалева и Антон Горчев. Случайно попаднах и на една друга, не толкова известна продукция с двамата незабравими актьори.

„Някой пред вратата“ е драма от 1987 г. с режисьор Милен Николов, по сценарий на Веселина Цанкова и с оператор Димитър Лисичаров. Трябва да призная, че се спрях на този неизвестен досега за мен филм по една причина – сниман е във Варна. Стана ми изключително приятно и същевремено тъжно да гледам прекрасните кадри от града, в който съм прекарала по-голямата част от живота си и който никога вече няма да бъде същия. Снимките са правени не през туристическото лято, а на фона на истинска зима, когато няколкото сантиметра сняг не бяха причина за бедствено положение. Истинска наслада за сетивата са и сцените, заснети на пустия градски плаж под звуците на бурното зимно море.

Иван Ничев е един от малкото ветерани в родното кино, които успешно попълват филмографията си и след 1989 г. И не само това, миналата година последният му филм „Пътят към Коста дел Маресме“ („Българска рапсодия“) беше българското предложение за „Оскар“. Мненията за последните му продукции обаче са доста противоречиви и аз лично също предпочитам „стария“ му период, затова в поредното издание на „8 мм“ ще се срещнем с една от дисидентските му ленти – „Бал на самотните“.

“Брачни шеги” е комедия, чиято премиера е в превратната 1989 г. В нея вече ясно си личи упадъкът на т. нар. социалистически морал и маските на лицемерното благоприличие са свалени. Филмът е построен на колажен принцип и съдържа шест отделни новели като общата нишка  са беседите за брака и семейството на проф. Стефан Стефанов (Георги Калоянчев), излъчвани в телевизионно предаване.
Идеята на сегментите е сходна – разкриват се горчивите истини за състоянието на “най-малката клетка на обществото” и въпреки хумора, с който са поднесени, сякаш вече ни подготвят за предстоящия тотален разпад на семейните ценности. Режисьорите в проекта са петима – Иванка Гръбчева, Дочо Боджаков, Ивайло Джамбазов, Иван Андонов, Георги Стоянов.