Харесвам Иван Вирипаев, допада ми неговия сарказъм, неговата поетичност, любовта, с която обикновено създава персонажите си… Харесвам го така, както харесвам Чехов. Затова с огромно желание отидох да гледам версията на най-новия му театрален текст “Илюзии”, реализиран от режисьора Младен Алексиев на сцената в “Сфумато”.
Пиесата (ако мога да я нарека така), се състои от няколко мини истории, всяка от които се оказва парче от пъзела на живота на четирима стари приятели. Две семейни двойки (Дани и Сандра, и Албърт и Маргарет), споделяли съществуването си повече от 50 години, един ден се озовават пред неизбежното – прага на смъртта. И както често се случва, идва времето за равносметка и ненужни изповеди. Оказва се, че Сандра цял живот е обичала Албърт, той – нея, а Дани и Маргарет са били любовници.
Зорница. За повечето е красиво име, но винаги съм смятала, че не ми отива. Над 40. Понякога журналист, а също и неосъществен антрополог. Нищо скандинавско не ми е чуждо. Wannabe театрал, умерен авантюрист - пътешественик, ходещ по концерти ентусиаст, човек с ексцентричен филмов вкус и страстен читател. Природата ме обърква, градът е моето място. Не мога да отгледам дори кактус, но обичам жаби и зайци. И ако ви вълнува въпросът - къде отиват патиците от Сентрал парк, когато езерото замръзне през зимата, значи сме на една вълна.
