Понякога и преди Коледа се случват чудеса. Особено пък когато трябва да посрещнеш варненското театрално лято само месец преди настъпването на Рождество. В тази особена пандемична година се случи и това, дори без да живеем в Австралия.
28-то издание на театралния фестивал започва на 25 ноември и за първи път ще бъде изцяло в дигитален облик. Разбира се, ще ми липсва атмосферата на откриването, срещите с обичайните заподозрени, с които да обсъждаме вълненията или разочарованията. Но да погледнем от добрата страна – кога друг път ще ни се отдаде възможност да видим накуп спектакли на едни от водещите европейски режисьори в момента. С някои се познаваме добре, дори сме се срещали на живо (Галин Стоев, Тимофей Кулябин, Деклан Донелан), с други тепърва ще се сблъскаме (Гжегож Яжина, Кирил Серебренников, Андреас Кригенбург). Както винаги не са пренебрегнати и любителите на танца, тях ги очакват огнено фламенко от балет “Мануел Рамирес”, съвременно хореографско тълкуване на Бах от Анне Тереза Де Кеерсмакер, фантазен свят от спомени за даоистки ритуали и оживения живот по улиците на Тайпе от “Клауд гейт” – Тайван, както и филм за живота на французойката Маги Марен.
Зорница. За повечето е красиво име, но винаги съм смятала, че не ми отива. Над 40. Понякога журналист, а също и неосъществен антрополог. Нищо скандинавско не ми е чуждо. Wannabe театрал, умерен авантюрист - пътешественик, ходещ по концерти ентусиаст, човек с ексцентричен филмов вкус и страстен читател. Природата ме обърква, градът е моето място. Не мога да отгледам дори кактус, но обичам жаби и зайци. И ако ви вълнува въпросът - къде отиват патиците от Сентрал парк, когато езерото замръзне през зимата, значи сме на една вълна.
