От училище знам, че Хага е втората столица на Нидерландия. На нея като на по-невзрачната сестра на Амстердам са отредени административните функции – да се справя с бюрократщината и други досади, свързани с управлението на страната, докато бохемът домакинства на кралското семейство и обира симпатиите на туристите с безбройните си кофишопове и червени фенери.

Когато писах за предстоящия сезон бях споменала, че Варненският театър тази година започва по-резервирано, като залага на изпитани класически автори. Но едва след като изгледах „Свекърва“ си дадох сметка с каква нелека задача се е нагърбил Стоян Радев. Защото в днешно време да поставиш традиционен български текст, при всички случаи, е нож с поне три остриета.

Когато чух за проекта “Кухнята”, първоначално си помислих, че става въпрос за някоя пиеса с така модерната в последно време кулинарна тематика. Време, в което готвенето преживява ренесанс и всяка домакиня се изживява като Джейми Оливър, Антъни Бурдейн и Гордън Рамзи едновременно. По-късно разбрах, че всъщност това е текст от 1957 г., написан от Арнълд Уескър, който заедно с Джон Озбърн (“Обърни се с гняв назад”) е един от поколението на “сърдитите млади хора”. За първи път в България пиесата е поставяна в Младежкия театър през 1973 г. от режисьора Николай Люцканов и бързо се превръща в един от най-запомнящите се спектакли по онова време. Днес повече от 40 години по-късно, с нелеката задача да пренесе легендарния заряд на “Кухнята” на същата сцена, се е заел синът му Владимир Люцканов.