Въпреки че жанрово българските филми са трудно определими, „Приземяване“ се води семейна драма. Екипът е изцяло дамски – режисьор Румяна Петкова, сценарист Невелина Попова и оператор Светлана Ганева, но лентата е далеч от мелодраматизма. Премиерата е през 1987 г. Години по-късно същият тим работи и по „Другият, наш възможен живот“, който след много време отново събра на екран Ваня Цветкова и Иван Иванов.

Ако никога не сте чували името на Людмил Кирков, изводите са два – или сте родени след 1989 г., или не сте от България. Освен, че е режисьор на един от най-популярните родни филми за всички времена – „Оркестър без име“, едва ли има друг кинотворец у нас (като изключим Иван Андонов), чиято творческа биография да се състои само от хитове. Достатъчно е да си припомним – „Шведски крале“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Не знам, не чух, не видях“. Разбира се при количеството филми, което се е произвеждало по време на социализма, дори и най-добрите режисьори имат продукции, минали незабелязано.

Ако попитате тийнейджърките от началото на 80-те кой български актьор е присъствал най-често в сънищата им, сигурна съм, че отговорът ще е само един – Иван Иванов. Ролите му в легендарните „Всичко е любов“, „Лавина“ и „Комбина“ го превръщат във всенароден любимец и режисьорите се надпреварват да го канят в бъдещите си проекти. Един не толкова популярен филм с негово участие е „Романтична история“. Режисьор на драмата е Милен Николов, а сценарист Александър Томов. Премиерата е през 1985-а. През същата година на телевизионния екран дебютира и сериалът „Нощем с белите коне“ по едноименния роман на Павел Вежинов. В него Иван Иванов е в ролята на Сашо – племенникът на акад. Урумов.

Мислех, че съм изгледала всички филми, в които се е снимал Георги Парцалев и се изненадах особено приятно, когато открих непознато за мен заглавие – „Роялът“. Комедията на режисьора Борислав Пунчев е от 1979 г. и в нея участва цяло актьорско съзвездие – Георги Калоянчев, Константин Коцев, Наум Шопов, Велко Кънев и др. Сценарият е на Никола Русев, а оператор е Георги Матеев.

Тези дни отново реших да си припомня любимия ми български филм, създаден в последните 15-20 години – „Подслон“. И съвсем неочаквано, докато избирах каква лента да ви представя в рубриката „8 милиметра“, попаднах на продукция със сходна тематика. „Къде живееш?“ е драма от 1983 г. на режисьора Генчо Генчев по сценарий на Атанас Ценев. Оператор е Борис Янакиев. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев.

Неотдавна БНТ започна предаването „Лачените обувки на българското кино“. В него по случай 100-годишния юбилей на седмото изкуство у нас, зрителите трябва да изберат любимия си филм. В първото издание бяха представени 100-те най-популярни родни заглавия според предварителния вот. Въпреки че повечето от фаворитите ми са се класирали в стотицата, все пак имам и няколко любими ленти, които не са успели да съберат достатъчно гласове. Една от тях е „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов. Създадена по разказа на Георги Мишев „Понесени по вихъра“, премиерата й е на 28 август 1976 г. Това е първата съвместна работа на Иван Андонов и Георги Мишев, като най-известен от общите им проекти става „Дами канят“ от 1980 г.

За трудната творческа съдба на режисьора Иван Терзиев, който през 2014-та навърши 80 години, разбрах едва наскоро. И в това няма нищо чудно, защото съм била само на три, когато престава да снима игрални продукции. Краят на режисьорската му кариера не е някакъв артистичен каприз. До това радикално решение се стига, след като проектът „Селцето“ (1978) по сценарий на Константин Павлов, не успява да премине през ситото на тогавашната цензура. Освен скандалната лента, която засяга неудобната по онова време тема за колективизацията, Иван Терзиев има във филмографията си още три заглавия – „Господин Никой“, „Мъже без работа“ и „Силна вода“.

За втори пореден път в нашата рубрика ще ви срещнем с работата на режисьор, който има доста неравна творческа съдба. Христо Христов е познат на зрителите най-вече с филмите си „Бариерата“, „Иконостасът“ и „Една жена на 33“. И трите заглавия са намерили място в стотицата на  „Лачените обувки на българското кино“. Лентата му за Георги Димитров „Наковалня или чук“ му спечелва „Златна роза“ през 1972 г. и той е назначен за председател на Съюза на българските филмови дейци. Десет години по-късно обаче появата на скандалния „Една жена на 33“ става повод за неговото уволнение. Продукцията е заклеймена като пълна с антисоциалистически послания.

С приближаването на един от любимите ми празници 1 юни отново реших да си припомня някоя продукция от моето детство. „Деца играят вън“ е филм под режисурата на Иванка Гръбчева и по сценарий на Георги Данаилов. Премиерата му е през 1973 г. , но някак незаслужено остава в сянката на излезлите през този период „Таралежите се раждат без бодли“, „Изпити по никое време“ и „Войната на таралежите“.

Само на крачка сме от финала на “Лачените обувки на българското кино”, когато трябва да бъде посочен любимият филм на родните зрители. Един от фаворитите в крайната десетка безспорно е “Козият рог”. Както всички знаят, главните роли в легендарната лента на Методи Андонов се изпълняват от Катя Паскалева и Антон Горчев. Случайно попаднах и на една друга, не толкова известна продукция с двамата незабравими актьори.