Когато за първи път попаднах на заглавието “Катафалка, два носорога” (“Колибри”), си казах, че едва ли ще прочета този роман. От една страна направих някаква неволна асоциация с “И магарето видя ангела” на Ник Кейв, а от друга заявеното от автора влияние на Селин, Пазолини и Боланьо ми се стори твърде помпозно. Не ме разбирайте погрешно, обожавам изброените творци и точно по тази причина не ми се занимаваше с поредната претенциозна имитация – достатъчни ми бяха безкрайните родни реплики на Керуак и Буковски, нароили се през годините. Но името на Петър Крумов все пак не ме оставяше на мира и при по-внимателно проучване на биографията му разбрах, че той е авторът на късометражния филм “Срам”. Един от малкото къси проекти, които съм запомнила на “Златна роза” в последните години, наред с творбите на Павел Веснаков и Христо Симеонов.