Босна е страната на невидимите селища. Това си мисля докато пътуваме от Дубровник за Мостар и отчаяно търсим къде да спрем за кафе. Целият път е осеян с табели на населени места, но от тях няма и помен, най-много да се мерне някоя самотна къща. Всичко изглежда безжизнено и застинало във времето, но по някаква причина не ме натъжава. Може би защото още пазя прекрасните си спомени от Сараево – един от най-топлите и шарени градове, в които съм била и имам някакво особено предчувствие за Мостар. И да, интуицията ми се оказва вярна (все пак съм зодия Риби) и градът ме задушава в сърдечната си прегръдка още с пристигането.

Наближават Коледа и Нова година и вероятно повечето са намерили решение на фундаменталния въпрос – къде ще се ходи по празниците? По тази причина няма да препоръчвам дестинация за подобен тип чествания, а ще опитам нещо нетрадиционно… ще направя крачка назад към лятото. Сезон, силно недолюбван от мен, но пък обичан от мнозинството. Но според традицията хората биват озарявани от някаква внезапна доброта по Коледа, така че приемете този текст като подарък, а не като злорадстване от моя страна.

Когато вече си видял градове като Дубровник и Сплит и мислиш, че нищо не може да те впечатли, Далмация като истински магьосник вади от ръкавите си нови и нови прелести. Трогир и Макарска са само малка част от съкровищата, които тази област на Хърватска може да предложи от кутията си за бижута. С особения си чар тези миниатюрни градчета ми напомнят на героинята от Андерсеновите приказки – Палечка.

Никога не съм харесвала Карлсон. Така и не разбрах какво толкова намират хората в този закръглен използвач, който носи само неприятности на Дребосъчето. Но винаги съм му завиждала за това, че живее на покрив. И ако аз имах подобна възможност, бих си избрала покривите на Дубровник. Мисля, че още Байрон е нарекъл хърватския град „Перлата на Адриатика“, за него пък Бърнард Шоу възкликва, че е раят на земята. Няма да споря с тези велики автори, защото действително е вълшебно място, което всеки трябва да посети. Но това, което наистина дълбоко ме впечатли бяха цветовете на покривите на Стария град. И сега, когато затворя очи, си представям огрените от слънцето керемиди, които искрят във всички възможни нюанси на оранжевото и сякаш те подканват да завъртиш перката като Карлсон и да се рееш над тях, следвайки светлинните зайчета. И след това лирично отклонение мисля, че е време да се върна в началото.

След 4 години пауза отново съм на път към морето. Този път не се дърпах особено, даже донякъде идеята беше моя, защото отдавна исках да видя митичната Далмация. А и получих уверение, че Сплит е достатъчно урбанизиран (все пак е вторият по големина град в Хърватия) и няма да се наложи дори да помириша плаж. Тръгваме рано сутринта като през цялото време вали дъжд. Нямам нищо против него, дори го предпочитам пред дразнещото ярко слънце, но не и в случаите, когато съм във ваканция. Имам чувството, че отивам на почивка в Езерната област в Англия и малко остана да започна да рецитирам стихове на Уърдзуърт и Колридж. Но чудесата се случват не само по Коледа и щом влизаме в Сплит, като с магическа пръчка облаците се оттеглят на заслужен отдих. В следващите дни небето е лазурно синьо, няма капчица дъжд и слънцето грее есенно приятно, без да се натрапва.