След Букурещ, Тимишоара е вторият румънски град, който посещавам. Не знам защо така се получава при мен, но съседните държави винаги остават някак пренебрегнати. Сигурно съм единственият българин, който досега не е ходил в Гърция и Македония, а ако по щастливо стечение на обстоятелствата не се бях преместила в Сърбия, сигурно и тази страна все още нямаше да бъде отметната от списъка ми за пътешествия.

Най-богатата държава на стари столици на квадратен километър и глава от населението със сигурност е Малта. И след като вече ви запознах с Валета и Мдина, сега идва ред и на Биргу или Виториоса според италианците. Въпросното място винаги върви в комплект с още два града – Сенглея и Коспикуа (Бормла). Като градове ги наричам твърде условно, защото реално ги дели само една улица.

Сигурно съм от малцината, които не се прехласват по сериала “Игра на тронове”. Изобщо не ме вълнуват политическите интриги в някакъв измислен свят. Достатъчни са и ми тези, които се случват в реалния живот. Но пък вероятно съм рекордьор по броя на посетени от мен локации, където се снима въпросната поредица. След Дубровник и Белфаст, сега открих, че старата малтийска столица Мдина, също е една от териториите на “Игра на тронове”.

Когато тръгнах за Малта не знаех какво да очаквам. Общо взето дестинацията беше избрана на принципа – там, където е топло през пролетта и да не сме я посещавали досега. След преглед на офертите за самолетни билети, възможностите се оказаха две – Малта и Сицилия. Последвалото не особено дълго претегляне на аргументи „за“ и „против“ избра категорично малката островна република. Все пак една година можем да минем и без Италия.

„Лукчо беше син на Лукан и имаше седем братя и сестри: Лукчо, Лучка, Луканчо и така нататък — все с имена, подходящи за едно почтено лучено семейство.“ Така започва една от любимите ми книги на Джани Родари. Тези, които си я спомнят знаят, че въпросната фамилия обитаваше място, в което плодовата аристокрация потискаше зеленчуковото население. Неотдавна попаднах в градче, в което Лукчо и многобройните му роднини биха се чувствали не само като у дома си, но при желание биха станали пълновластни господари на останалия зарзават.