Къде ще ходиш на море? Щом дойде лятото и веднага ме застрелват с този въпрос. Хора, не ходя на море, живея там или поне живеех допреди няколко години. И въобще не я разбирам тази почивка, на която се забиваш някъде за 14 дни и само спиш, ядеш и се пържиш на плажа. Но човек и добре да живее, идва ден когато с коварни прийоми, успяват да го убедят да отиде на море. Добре, от мен да мине – тръгваме за Хърватска, в онази част там, дето приличала на Италия. Тук да уточня, че става въпрос за полуостров Истра и градчето Ровин, което според обясненията, е нещо като Кан и Ница в едно.

Винаги съм обичала да чета по няколко книги наведнъж. И по тази причина на нощното ми шкафче постоянно се издига кула, подобна на тази в Пиза, която се срутва в мига, когато протегна ръка за телефона, или просто искам да погледна колко е часът. Едно от заглавията, с които в момента боря безсънието в жегите, е „Попизъм” на Анди Уорхол. В нея „бащата на поп арта” се чуди как може Грейс Кели да замени Америка с Монако. Сори Анди, но ти не си жена, и не ги разбираш тези работи. Дори аз, която не помня в съзнателния си живот да съм искала да стана принцеса, след като се върнах оттам, дълго време изпитвах някакво влечение към роялизма. И да, признавам си, гледах сватбата на Албер и Чарлийн по телевизията.

Никога не съм си представяла, че с град като Мюнхен ще ме свързват толкова нежни чувства. От висотата на арт интересите си дори съм се отнасяла с лека насмешка към баварската столица като място, което не може да предложи нищо повече от надпиване с бира, преяждане с вурстчета и пушени свински крачета. Но дори поводът за първото ми посещение, се оказа толкова изненадващ, че успя да вмести Мюнхен в моето не толкова разточително на емоции сърце. И за да не ви мъча повече – става въпрос за концерт на една от най-любимите ми групи – Nine Inch Nails. Там за пръв път видях на живо вечния си идол Трент Резнър и разбрах, че съществува реално, а не само на плакатите, които с години украсяваха стените на детската ми стая. Но няма да ви занимавам повече с тийнейджърските си трепети и съжалението по неосъществената си кариера на груупи, а ще ви предложа няколко оферти, на които няма да можете да откажете, ако интересите ви се простират отвъд Октоберфест и футбола.

Неотдавна на бира със стар приятел се разговорихме за Венеция и вечната тема кога е най-подходящото време за посещение заради миризмата на каналите. Повечето хора са за зимните месеци, най-вече заради традиционния карнавал през февруари. Туристически справочник от 1500 г. посочва май като идеалния период за пътуване. Лично аз бях през най-горещите дни на август и трябва да призная, че не усетих нищо, въпреки почти ловджийското си обоняние.

Преди няколко дни си купих тениска, на която пише „London is waiting for me”. И си помислих колко актуална щеше да бъде години назад, когато почетното първо място в списъка ми с желания, неизменно беше да поживея в английската столица. Култът ми към всичко британско продължава и до днес, въпреки известното разочарование, което изпитах, когато за първи път посетих Лондон.

Има само едно място, където можеш да срещнеш Анджелина Джоли и Боно, докато похапваш кебапчета с лук или бюрек със сирене. Сараево – това е градът, където културата се среща с бахура и резултатът е повече от впечатляващ. Предварителните ми познания за босненската столица се изчерпваха с мрачния исторически факт, че именно тук е убит австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд, което става повод за избухването на Първата световна война. А от по-ново време си спомнях зимните олимпийски игри и вълчето Вучко, което е най-любимият ми талисман заедно с мечето Миша. Голяма беше изненадата ми, когато видях, че Вучко изобщо не е забравен и продължава да се кипри на всевъзможни сувенири.

Кое е първото нещо, което ти идва на ум, когато чуеш Залцбург? – Моцарт, разбира се. И повярвай ми, докато си там, няма да го забравиш дори и за минута. Само един ден в китния му роден град е достатъчен, за да махнеш завинаги „Малка нощна музика” от телефона си, или да ти прилошава само при вида на кръглите бонбони с неговия лик. Даже и ако успееш да избегнеш някак уличните музиканти с моцартов аутфит, които дебнат на всеки ъгъл, бъди сигурен, че строгият поглед на Волфганг Амадеус ще те гледа дори от салфетката на сандвича ти.

Вече минаха девет години откакто въоръжена със спален чувал, четка за зъби и малко евро в джоба, тръгнах на кратко пътешествие до Унгария. И въпреки че сега живея на 180 км от Будапеща, още си спомням с вълнение първото си посещение като обикновен турист. Повод за пътуването беше фестивалът Sziget, който вече 20 години събира всички стилове в модерната музика и среща на едни и същи сцени мегазвезди и редови изпълнители. Няма да се спирам подробно на него, но само ще вметна, че тази година едни от хедлайнерите ще бъдат легендите на бритпопа The Stone Roses. Да предположим, че вече си заинтригуван и си готов да опънеш палатка на фестивалния остров. Ще дойде ден обаче, в който ще ти омръзне да търчиш от концерт на концерт и купонът да тече нон-стоп в спалнята ти, тогава идва времето за разходка из Будапеща.

Подобно на Данте и аз на попрището жизнено в средата, се озовах в деветте кръга, но не на ада, а на Флоренция. Ще се опитам да вляза в тежката и отговорна роля на Вергилий и да ви водя по стъпките на изкушението в този наистина приказен град.

Повечето ми приятели знаят, че съм болен фен на Агата Кристи. Прочела съм всичките й романи и сборници с разкази, които са повече от 80. Дори в един момент си представях как остарявам, пишейки криминалета в компанията на няколко заека и аквариум с жаби. Не след дълго осъзнах невъзможността да стана известен автор с книги от типа на „Тайната афера в Доброглед“ или „Убийство в пътническия влак за Каспичан“ и замених мечтата за писателска кариера с нещо по-практично – пътешествията. Винаги съм искала да пътувам по стъпките на Агата Кристи, да попадна в мистериозния свят от забутани английски селца и по-екзотични дестинации като Иран, Ирак и Сирия, или дори да погледна дивите и мрачни Балкани през нейните западноевропейски очи.