Международната мрежа за професионалисти в сферата на драматургията и театъра „The Fence“ организира своята редовна среща между 5 и 9 юни в София. Организацията има над 250 членове от 55 държави.

Като човек, който не е пропуснал нито едно издание на МТФ “Варненско лято”, всяка година по това време очаквам с нетърпение обявяването на програмата. Преди интересът ми към родните заглавия беше водещ, но сега все по-често се улавям, че първо проверявам каква е ситуацията в международната селекция. И докато при българския афиш в последно време често имам забележки и несъгласия с програматорите, чуждият винаги е безкомпромисен и не изневерява на добрия вкус.

Вероятно никога нямаше да познавам Петър Денчев, ако не живеех в Сърбия. Той е един от малкото хора в България, чиито познания за бивша Югославия не се изчерпват с турбо фолка и плескавиците. Не гледа учудено, когато чуе за “црни талас”, знае кои са Оливер Фрлич и “Шарло Акробата”, както и къде се намира “Чекаоница” в Белград. Защо разказвам всичко това? Петър Денчев ми беше известен предимно с работата си като театрален режисьор и сега за първи път съвсем (не)случайно при мен попадна романът му “Малкият бог на земетръса” (“Жанет 45”).