„Хора и улици, град като град…“ – винаги когато се спомене София, се сещам за тази песен от филма „Момчето си отива“. Нашата столица наистина е град като град, или както пишеше едно време в паспортите – особени белези – няма. Тя е като онези жени, след които няма да се обърнеш на улицата или да ги заговориш в бара, но като ги опознаеш, трудно ще устоиш на чара им. Имаше една поредица от чиклит романи, които носеха заглавия като „Аз обичам Ню Йорк“, Париж, Лондон и каквото още се сетите. Ако бях писател от този тип, непременно щях да направя подобна книга за София. На пръв поглед може и да изглежда мръсна, сива, неугледна, но под слоевете прах може да се открие срамежливото й обаяние.

„Малкият Париж“ – сигурно всеки е чувал, че така наричат румънската столица Букурещ. И подобно на френския оригинал, балканският град също предизвиква доста противоречиви мнения сред туристите. Едни го обожават, други го намират за сив и потискащ. Но, както често се случва, истината е някъде там… най-вероятно по средата. В Букурещ съм ходила няколко пъти – предимно по концерти. Смело мога да кажа, че по количество и качество на културния живот, румънската столица е с едни гърди напред. Каквито и изкуства да предпочитате, със сигурност няма да останете разочаровани. Този път няма да ви препоръчвам никакви музеи и галерии, ще ви оставя да си ги намерите в справочниците.

Лондон или Париж, Рим или Лисабон, Прага или Виена – съперничеството между градовете съществува откакто свят светува или поне откакто е възникнала туристическата индустрия. Тук, по нашите географски ширини, нямаме чак толкова популярни места, но се наблюдава известно съревнование между Белград, София и Букурещ, особено в последните години. И понеже не се случва често да обръщам внимание на близките около нас дестинации, в следващите три броя ще се постарая да поправя грешката си. Ще се опитам да представя трите балкански столици така, както изглеждат в моите очи, без да издавам пристрастията си.

Когато си в Рим, прави като римляните. Колкото пъти чуя тази фраза, винаги си представям някакво диво и необуздано забавление, включващо всякакви компоненти, както навярно е протичало свободното време на древните жители на италианската столица. Предполагам, че мнозина мислят като мен и отивайки в този град се отдават на разнообразни наслади. Истината обаче е друга – въпросното изказване принадлежи на Св. Амброзий и няма нищо общо със светските удоволствия. Затова ще си позволя да го перифразирам – когато си в Рим, прави като туристите. В този случай това е силно наложително, защото идва време да разберем какво се е случвало там в предхристиянските времена. И въпреки относително запазените антични останки, главна роля в този тур ще има вашето въображение, така че ако не сте били особено внимателни в часовете по история, ще имате нужда от допълнителна информация. Затова се запасете с някой виртуален гайд на смартфона или си купете хартиен олд скуул пътеводител.

Рядко пътувам по Коледа, защото въпреки че не съм религиозна, предпочитам да отбелязвам този празник у дома. А може би и не толкова заради традицията, колкото поради затрудненото придвижване през зимата. Но ако все пак решите да проявите авантюристичен дух и да захвърлите оковите на рутината, имам нещо на ум за вас. Не се заблуждавайте, че ще ви препоръчам някоя далечна екзотична дестинация с трудно произносимо име, където да се разхождате по бански и мислено да злорадствате по адрес на тези, които са затрупани в преспите. Вероятността да има сняг на мястото, което искам да предложа също клони към нула, но разстоянието е само два часа със самолет.